Родени:
Иван Караджов (1875 – 1934) – български революционер
Владимир Заимов (1888 – 1942) – български офицер
Иван Попов (1907 – 2000) – български учен
Сребро Бабаков (1908 – 1950) – български комунист
Полина Недялкова (1914 – 2001) – първата жена-генерал от българската армия
Спиро Дебърски (1933) – български футболист
Вили Казасян (1934 – 2008) – композитор
Вили Арам Казасян е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист от арменски произход. Баща е на певицата Хилда Казасян.
Завършва ВМЕИ (днес Технически университет) в София през 1957 г., учи и в теоретичния отдел на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „П. Владигеров“).
През 1953 г. свири във второто издание на „Джаза на младите“. Кариерата му е трайно свързана с Бигбенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години (1960 – 1998). През 2008 е председател на журито на предаването Мюзик Айдъл, което се излъчва по бТВ. На 12 юли 2008 година умира в град София след едноседмична кома. Вили Казасян е композитор, диригент, аранжор, пианист. Роден е 1934 г. в София. Завършва ВМЕИ – София (1957), учи в Теоретичния факултет на БДК. Завежда секция „Естрадно изкуство“ при СМДБ (от 1985). Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. Автор е на детски песни, филмова музика („Ян Бибиян“, телевизионните – „Неочаквана ваканция“, „Горещи следи“), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години – като пианист в „Джаза на младите“. Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава „Студио 5″. От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който свири, а по-късно дирижира.Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала „Златният Орфей“ и телевизионния конкурс за естрадни песни „Мелодия на годината“. Организира редица вокални състави („До, ре, ми, фа“, „Студио В“), радиоконкурса „Тромбата на Вили“, телевизионното предаване „Студио 1″. Създава множество песни и пиеси за бигбенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори – Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Кисимов. Маестро Вили Казасян е гостувал като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участвал е на фестивалите в Атина, Полша (Сопот), Дрезден. Освен за Неочаквана ваканция (откъдето е Детство мое, обявена в радиодопитване за най-любимата детска песен у нас), той е писал музика и за други филми на реж. Васил Мирчев като Ленко и Една одисея из Делиормана. Маестро Казасян е носител на множество музикални награди, вкл. Сирак Скитник от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР), на чийто бигбенд е бил ръководител в продължение на над 30 години. За него казват, че е известен не само със своя огромен професионализъм, а и с артистичността си на сцената.
Елка Бакалова (1938) – български изкуствовед
Красимира Колдамова (1938) – българска балерина
Самуил Сеферов (1943) – български художник
Златин Михайлов (1972) – български футболист
Ирина Никулчина (1974) – българска биатлонистка
Починали:
Райно Попович (ок. 1773 – 1858) – български учител
Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Възраждането, един от реформаторите на българското училище. През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1826 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Ботьо Петков и др.
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.
Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник “Христоития или благонравие”, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор. Негов е и първият български превод на Бенджамин Франклин.
Иван Момчилов (1819 – 1869) – български книжовник
Лазар Станев (1897 – 1938) – български политически деец
Спас Джонев (1927 – 1966) – български театрален и филмов актьор
Христо Герчев (1883 – 1966) – български общественик
Мицо Андонов (1901 – 1983) – български писател и театрален критик
Евлоги Йорданов (1941 – 1987) – български футболист
Петър Чернев (1943 – 1992) – български естраден певец
Николай Бинев (1934 – 2003) – български кино и театрален актьор
Иван Дуриданов (1920 – 2005) – български лингвист
Събития:
1874 г. — Излиза първият брой на в. Знаме с редактор Христо Ботев.
На тази дата, през 1874 година, излиза първият брой на в. „Знаме“ – орган на революционната партия. Редактор на вестника е Христо Ботев.
Христо Ботйов Петков е български национален герой, революционер, поет и публицист. Работил като печатар при Каравелов. Списва в неговите вестници „Свобода“ и „Независимост“.
Първия си вестник „Дума на българските емигранти“ издава на 10 юни 1871. На 1 май 1873 г. издава сатиричния в.“Будилник“.
На 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК и след това работи като негов секретар. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“ (8 декември 1874 г.).
1888 г. — Петото Обикновено народно събрание на България приема закон за уредяване на висше училище в София.
1903 г. — В България за първи път денят е честван като празник на Софийски университет и като студентски празник.
По материали от интернет.